Чешмата има особено значение и символика в българската традиция. Тя е извор на живот и място за приказки, среща на влюбените, където стари и млади, жени и мъже, богати и бедни се спират за да утолят жаждата си и да напълнят стомните си. В миналото богатите и видни жители безвъзмездно давали пари за построяването на чешма, за да оставят следа и да дарят нещо ценно на техните съграждани.

Легенди разказват, че за да се избегне лоша орис в чешмата трябва да се вгради сянката на добра, лична девойка. Жестока е тази легенда защото остави ли момата сянката си в студения камък полинява. Но водата така тече чиста и носи живот на цялото село.

La fontana è un simbolo speciale nella tradizione bulgara. Si tratta di una fonte di vita e un luogo per parlare, punto d’incontro degli innamorati, dove giovani e anziani, uomini e donne, ricchi e poveri si fermano per dissetarsi e riempire le loro brocche. Nel passato, le persone ricche e i padroni donavano i loro soldi per costruire una fontana lasciando una tracia, qualcosa di prezioso ai loro concittadini.

La legenda dice che per essere evitata la cattiva sorte nella fontana si deve integrare l’ombra di una giovane e bella ragazza. E’ crudele questa tradizione, perché lasciata l’ombra nelle pietre fredde della fontana la ragazza si ammalava. E l’acqua scorreva pura e portava la vita nel villaggio.