Déambulant sans but dans les allées animées du jardin du Luxembourg, mon refuge des heures floues où tout parait figé, je cherche de quel cote guider mes rêves.
Les chaises du Luxembourg, de Domonique Laury
- Comment
- Reblog
-
Subscribe
Subscribed
Already have a WordPress.com account? Log in now.
clementineTe 
Прелест, любопитството на кученцето, фигурата на оградата – чак ти се ще да си там… Браво, КлементинеТе
Може би и в Борисовата градина се намират такива посетители! :-)